(блогът на) Филип Харманджиев

Тъст ми е велик:

“В един от булевардните вестници, не се сещам кой” съм бил посочен като приятел на вечерна чашка с министър Нона Караджова. А през деня тя злоупотребявала с уиски. От сутринта, твърдял правителственият вестник Уикенд (купен с пари на държавната Корупоративна банка, но номинална собственост на майката на депутата Пеевски.)

Нелогичност N1: Моят тъст прекрасно знае, че аз пия вино, не пия уиски. И няма допирателна с някой, който пие от сутринта… уиски.  Виното не е напитка за алкохолици. Нито на бандеролици. То е класова напитка. Ясно е, че в  правителствения вестник Уикенд не разбират характеристиките на тази напитка така, както разбират познатите тям категории всеизцеряващи илачи, фолкпевици и ченгеджийски реконтрадезинформации.

Тъст ми продължава, деликатно: “понеже с Ива не сте споменавали, че ..”

Деликатно установява факта, че (семейному) не му е казано, че съм/сме в близост с Нона Караджова.

Така, е, потвърждавам. Не я познавам.

Той зяпва. Не разбира. Димо е един от най-умните хора, които познавам. Историк по хоби, физико-химик по професия. Професор, да ме прощава Дянков. Много да ме прощава. Световен професор. Може да го гугълне, ще се потисне.

Димо не разбира: ама защо Уикенд, за когото се знае, че е правителствен, клевети правителствен член?!

Мой ред е да забакна. Аз, че съм приятел на олигарх, ясна работата. Но защо, колегата “издател” Пеевски, за когото всички знаем, че реди Важните материали (главно снимките на нашия премиер) във възложените му за собственост вестници, ще плюе член на правителството?!

Ето, това, не можах да обясня на тъст ми.

Защото, всъщност, нямах обяснение.

Взе ми малко повече време и ето сетих се:

Джевдет Чакъров

Моята непозната приятелка по чашка не го пази.

Герб не пази ДПС, е точно толкова вярно твърдение, колкото, че аз се напивам с Нона Караджова.

Наздраве!

Потресаващо видео – убийството на фоторепортер и шофьор на Ройтерс в Багдад. http://huff.to/bXkxsD

само един от туитовете: @blurryyellow: Please let this not be true. RT @lessig no video has ever depressed me more. thanks, #wikileaks: http://huff.to/9pOgDD

с много импликации:
за източника Huffingtonpost.com и wikileaks.org

за New York Times  и Washington Post
за журналистиката (институционалната vs  блоговата vs отговорната vs ?!)
военните  кви са тези? убийци, садисти, защитници на нацията?!

Не мога да си го  представя, дори, в момента.

Защо ли се сещам за прокурора Роман Василев?

За да успея с времето (искам да блогвам, но много задачи) ще го дам в Хайку стил:

Най-запалените опоненти на ГМО не знаят какво е това. Според тях ГМО-то са бактериално замърсени организми.

Те предпочитат да пръскат с ДДТ, но да не купуват семена. Да отглеждат канцерогенни култури органично и да слушат Елица и Стунджи, отколкото дебат.

Около ГМО дебат няма, има емоция и пропаганда.

Питах моя приятел Курумбашев – защо взимаш отношение към нещо, към което нямаш отношение. Той ми каза, че в Норвегия отхвърлили ГМО-тата. (О, да, норвежкото селско стопанство).

Затова – Хайку му е майката:

ГМО е лошо, защото е лошо.
Всичко друго е добро, защото е добро.

Не можах да го намеря лесно в сайта на 24 часа, затова ви изпращам тук:

В. Найденов: Не пипайте зубренето – въведете боя с пръчки!

А това е текста на Едвин Сугарев:

Трайчо Трайков като рекламен агент

Да, Костов и Дачков, Дянков и Искров, Мартин Димитров и Антон Кутев успяха.

Шапка им свалям – team work.
С такъв консенсус нашите предци са предавали по-талантливите на Тангра – да не се мъчи човека на Земята, а и Тангра да не го чака твърде дълго.
В случая със сетни усилия, задружно, натикаха Илиян обратно в Сингапур. Да се мъчи там – да преподава на умни хора, да пише статии за Файненшъл таймс, да ходи по джапанки и слуша с половин ухо дебата дали да се легализира дъвченето на дъвка.

А ние?

Тук си оставаме необезпокоявани, за да решаваме по-сложните и неразбираеми за чуждоземци дилеми – колко ракия без бандерол да къркаме, за Хаджолов и жената на Цветанов, дебата афера.бг и Патрашкова.
Благодаря и на всички приятели, които направиха възможен този кеф. С приятели като тях, хич не ни и трябват разни врагове.
А, и разбира се, всички макроикономисти в България остават ненадминати, всички комплексари са освободени от комплексите си и всички, поотделно, ще си получим заслуженото.
На резервната скамейка загрява Кольо Парамов, бъдещият финансов министър на България – с опит, не е спуснат от Сингапур (о, и разбира се Вашингтон)  с парашут, знае българските тънкости. Въобще – не е като този нещастник, Илиян Михов.

Още по темата: http://www.capital.bg/show.php?storyid=850130&sp=1#storystart

Full disclosure:
Познавам Илиян, семейни приятели сме. Мислещ и чуващ мъж, успешен и спокоен, финансово независим – благодарение на качествата си, с достойнство.

Защо Господ прибира добрите хора, а лошите продължават да ни тровят. Може би има обяснение, аз го нямам.

Сашо Божков беше достоен, земен, усмихнат и положителен човек.

Той беше достоен министър и държавник, защото взимаше решения и поемаше отговорността им. Не се криеше зад процедури, заместници и мързелива администрация. Не шикалкавеше и действаше. Може и да е грешал, но само който не работи, той не греши. Само който взима решения знае, че важното е да действаш и да се учиш от грешките си.

Когато човек си отиде без време, бремето е голямо. Бремето, че не си му помогнал достатъчно. Че не си му обърнал внимание достатъчно. Че не си си говорил достатъчно с него. Че не си му дал, това което е трябвало да му дадеш – времето си, енергията си, съпреживяването си. Че си можел си да му помогнеш повече.

Сбогом, Сашо, вярвам, че там където си отишъл няма да посрещнеш тези, които ти отровиха живота. Лошите хора не получават спокойствие.

Почивай в мир.

Ето го и отговорът от 112 – виновникът е наказан. Дали да им вярвам?!

22.48 Събота, 1 август 2009

Момче и момиче се бият в градинката на Площад Журналист. Шум от строшени бутилки, зяпачи – поне десетима.

Обаждам се на 112 и казвам къде и какво става, отговор:

Там ли сте още?

- Не, отминах.

Господине – трябваше да останете там, можеше някой да пострада.

- Затова ви се обаждам – 4-то районно е на метри от градинката, може да пратите полиция.

Ще ви дам телефона, ми казват от 112, да им се обадите.

Избеснях:

- Как се казвате?

112:  Не ни е позволено да казваме – ми отговаря гласът от 112, който не се е представил по никакъв начин – номер, код, име

- Този разговор записва ли се? – питам

112:  Да, разбира се.

- Благодаря, ви -  затварям.

Утре ще трябва да пиша писмо и да питам:

- отиде ли полиция по сигнала ми

- ако не е – защо?

- Какво е моето задължение като гражданин – да стоя като Гюро Михайлов и да се намесвам в пиянски свади, или да пращам полицията да си върши работа. Какво е тел. 112 – справки или?