Да пием за ДПС

Тъст ми е велик:

„В един от булевардните вестници, не се сещам кой“ съм бил посочен като приятел на вечерна чашка с министър Нона Караджова. А през деня тя злоупотребявала с уиски. От сутринта, твърдял правителственият вестник Уикенд (купен с пари на държавната Корупоративна банка, но номинална собственост на майката на депутата Пеевски.)

Нелогичност N1: Моят тъст прекрасно знае, че аз пия вино, не пия уиски. И няма допирателна с някой, който пие от сутринта… уиски.  Виното не е напитка за алкохолици. Нито на бандеролици. То е класова напитка. Ясно е, че в  правителствения вестник Уикенд не разбират характеристиките на тази напитка така, както разбират познатите тям категории всеизцеряващи илачи, фолкпевици и ченгеджийски реконтрадезинформации.

Тъст ми продължава, деликатно: „понеже с Ива не сте споменавали, че ..“

Деликатно установява факта, че (семейному) не му е казано, че съм/сме в близост с Нона Караджова.

Така, е, потвърждавам. Не я познавам.

Той зяпва. Не разбира. Димо е един от най-умните хора, които познавам. Историк по хоби, физико-химик по професия. Професор, да ме прощава Дянков. Много да ме прощава. Световен професор. Може да го гугълне, ще се потисне.

Димо не разбира: ама защо Уикенд, за когото се знае, че е правителствен, клевети правителствен член?!

Мой ред е да забакна. Аз, че съм приятел на олигарх, ясна работата. Но защо, колегата „издател“ Пеевски, за когото всички знаем, че реди Важните материали (главно снимките на нашия премиер) във възложените му за собственост вестници, ще плюе член на правителството?!

Ето, това, не можах да обясня на тъст ми.

Защото, всъщност, нямах обяснение.

Взе ми малко повече време и ето сетих се:

Джевдет Чакъров

Моята непозната приятелка по чашка не го пази.

Герб не пази ДПС, е точно толкова вярно твърдение, колкото, че аз се напивам с Нона Караджова.

Наздраве!

8 коментара към “Да пием за ДПС”

  1. Аз съм сигурен, че ако Пеевски знаеше, че виното било такова чудо, и той щеше да го пие. С други думи: слабо написан и несвързан текст.
    Дано Ви е накарал да се почувствате добре, защото едва ли има положителен ефект върху обществения Ви имидж, който, както виждам от текста, явно трябва да започне да ни интересува. Може ли да започнем да се интересуваме от него другата седмица, че тази съм малко зает?

  2. Филипе,
    Падението на медиите не е от днес, нито от вчера. Всеки, който е работил във вестник, знае как се организират кампании – било „за“ или „срещу“, а понякога и „за’, и „срещу“.
    В случая нещата са ясни, по-неясно е защо тъстът ти се е подвел изобщо да повярва на написаното в жълтия вестник? Или още по-общо – може ли да се вярва на КАКВОТО И ДА Е, написано в нашите вестници, след като непрекъснато се вижда как написаното не е вярно. Всеки издател, всеки главен редактор и всеки журналист носи отговорност за сегашното положение.

  3. Вени – всеки народ си заслужава правителството. Всеки вестник – читателите. Така че отговорността винаги е взаимна.
    И не съм съгласен с тази генерализация: „всички са маскари“. Тя по-скоро създава удобството да бездействаш и да не се опитваш да подобряваш около себе си.

  4. Е, защо – всеки от нас е подобрил нещата около нас си – в къщата, в офиса. Проблемът е, че нито един от нас не може да подобри нещата между офиса и къщата 🙂
    Иначе аз не мисля, че „всички са маскари“. Някои са по-големи маскари, други – по-малки, а трети – хич.

  5. Благодаря, на колектива на вестник „У…….“. Напоследък вестникът им ми служи за лакмус. Колкото по-жълта е новината им, толкова по-сигурна съм,че този за който се отнася е застрашил да разкрие големите далаверите на близки до вестника среди. Браво г-жо Караджова това е добра атестация за Вашата работа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *