Прецакаха Илиян (Михов)

Да, Костов и Дачков, Дянков и Искров, Мартин Димитров и Антон Кутев успяха.
nike air max moto
Шапка им свалям – team work.
С такъв консенсус нашите предци са предавали по-талантливите на Тангра – да не се мъчи човека на Земята, а и Тангра да не го чака твърде дълго.
В случая със сетни усилия, задружно, натикаха Илиян обратно в Сингапур. Да се мъчи там – да преподава на умни хора, да пише статии за Файненшъл таймс, да ходи по джапанки и слуша с половин ухо дебата дали да се легализира дъвченето на дъвка.
custom ray ban sunglasses
А ние?
Where To Buy Oakley sunglasses
Тук си оставаме необезпокоявани, за да решаваме по-сложните и неразбираеми за чуждоземци дилеми – колко ракия без бандерол да къркаме, за Хаджолов и жената на Цветанов, дебата афера.бг и Патрашкова.
Благодаря и на всички приятели, които направиха възможен този кеф. С приятели като тях, хич не ни и трябват разни врагове.
А, и разбира се, всички макроикономисти в България остават ненадминати, всички комплексари са освободени от комплексите си и всички, поотделно, ще си получим заслуженото.
На резервната скамейка загрява Кольо Парамов, бъдещият финансов министър на България – с опит, не е спуснат от Сингапур (о, и разбира се Вашингтон)  с парашут, знае българските тънкости. Въобще – не е като този нещастник, Илиян Михов.
Sweden ray ban sunglasses
Още по темата: http://www.capital.bg/show.php?storyid=850130&sp=1#storystart
oakley half wire sunglasses
Full disclosure:
Познавам Илиян, семейни приятели сме. Мислещ и чуващ мъж, успешен и спокоен, финансово независим – благодарение на качествата си, с достойнство.

14 коментара към “Прецакаха Илиян (Михов)”

  1. тъжно е наистина, че г-н Прокопиев, г-н Божилов и г-н Иван Кръстев не успяха да монтират нов свой човек в кабинета, който да лобира за бъдещите им общи творчески планове. Прилича на неслучилата се земеделска министърка….Но и сегашното присъствие на тяхното лоби е достатъчно, за да се чувстват комфортно при сегашната власт. И това няма нищо общо с качествата и професионализма на Илиян Михов. Но връзката е толкова топла, че чак изгори мостовете на политическото му бъдеще.

  2. Господин Младенов, перфектно илюстрирате моята тъга. В България дори интелигентните и грамотните не могат да взимат информирани решения. Отношенията се градят на емоции (комплекси, завист) и на базата на информацията ЕЖК (една жена каза).
    Нищо ново – Константин Иречек, 13 декември 1881 година: „ЗА МЕН НАЙ-ЛОШОТО В БЪЛГАРИЯ Е ЧУДЕСНОТО НАСЛАЖДЕНИЕ, КОЕТО ТУК ИМАТ ХОРАТА, ДА СЕ ПРЕСЛЕДВАТ ЕДИН ДРУГ И ДА РАЗВАЛЯТ ЕДИН ДРУГИМУ РАБОТАТА”

  3. В случая шапката трябва да се сваля не пред изброените, а пред Бойко Борисов, който пусна името на Михов в обръщение, за да може то да бъде изцапано толкова, че Борисов да измие ръцете си и да каже на заинтересованите лица „Ами, разберете – няма как с тази репутация да го направим вице“. Звучи като виц, но не е, а е тъжен израз на друга приказка, на Елин Пелин, който казва, че „Ако в България се роди гений, това ще е геният на завистта“.
    В този ред на мисли, г-н Михов явно наистина е кадърен, защото Борисов го прецака, а той не би го прецакал, ако онзи нямаше данни.
    Жалко за страната, в която премиерът с лека ръка се лишава от способните и кадърните. Но жалко и за хората, които се надяват, че мъжката дума има някакъв смисъл в такава страна.

  4. Някой – от какво съдите, че името и репутацията на Михов са оцапани? Аз не научих нищо ново за Михов от кампанията. Научих много за атакуващите го, обаче.
    След тази кампания по-умните хора няма и да си помислят да се съгласяват да стават министри или от сорта, защото ще хабят усилия да отбиват измислени обвинения и гнусни интриги. За какво да го правят?!
    Инсталирана е поредната бурма в машината за негативна селекция.

  5. Да,споделям гледната точка на автора вкл. и оставащото усещане за лека горчивина. Поредното усещане за „горчиво“ по нашенски. Факт е, че независими и неподкрепяни личности не стигат до важни позиции.
    Ето и основните отбори (списъкът е отворен, разбира се), които, в последните години, са успявали да „пласират“ управленци: Русия чрез БСП, но и чрез СДС; САЩ чрез СДС; Световните финансови кръгове (Сорош, Свет. банка…) чрез СДС и Б.Б.; Бг олигархията и ДС чрез БСП, Симеон и Доган… Логично е да се запитаме как при подобна конкуренция би могло да се открие възможност хора като Илиян Михов да заемат влиятелен пост? Един ден, може би 🙂

  6. Филип,
    името и репутацията му са използвани от политиците в някаква си тяхна битка. Това е достатъчно, за да бъдат оцапани в България. За щастие по света никой не се интересува от идиотщините на нашите властимащи. А това, че сте научили много неща за атакуващите го е изненада. Би трябвало досега да сте научили всичко за тях.
    По-умните хора не си бяха и помисляли да се съгласяват да стават министри. Един Плевнелиев, например, как ли се чувства, когато неговият премиер се отнася с пренебрежение към него?

  7. Според мен цялата история с Илиян Михов беше съвсем закономерно последствие на грозния шамар с представянето на Желева. Колкото и да се прави на самоуверен, дълбоко в себе си „бате Бойко“ си знае, че положението му в момента многократно надхвърля капацитета, натрупан в пожарникарското и мутренското и затова веднага побърза да се асоциира с едни от най-учените ни и безспорни икономисти -Кристалина Георгиева и Илиян Михов. По интересният въпрос е защо при КГ номерът му мина, а при ИМ – не. Предполагам, че се дължи на лични качества на всеки един от тях – напр. принципност и взискателност. Е, и това, че КГ вече е обвързана с кабинета, сигурно също не е без значение.

    Има и един по-общ въпрос – дали средата в България вече е толкова гнила и населена с бактерии, че просто отхвърля всеки здрав организъм. Иска ми се да мисля, че не и че ИМ просто е предпочел личния комфорт и свободата да развива теории, вместо да поеме отговорността за прилагането им на практика. Или и двете?

  8. Когато силите на здравия разум спорят –дебата между привържениците на Дянков и Михов, побеждават прогресивните сили
    в лицето на Парамов. Заслужихме си го.

  9. Г-н Харманджиев,

    Бих си позволил да направя един картък коментар по Вашата статия. Ще бъда максимално непредубеден, тъй като не Ви познавам лично. Ще оценя също така Вашия непредубеден отговор по моя коментар.
    Първото нещо, което ме озадачи, беше поставянето на Иван Костов, Дачков, Дянков и Искров, Мартин Димитров и Антон Кутев в един и същи контекст като евентуални изразители на едни и същи политически и икономически възгледи. Според мен не е необходимо човек да следи политическия живот в страната от много близо, за да е наясно, че изброените хора не споделят едни и същи идеи, представители са на разлиюни политически сили или лобита. Тук са възможни две тези. Едната е, че „всички са маскари“, което вече е много изтъркано послание дори за „червената“ пропагандна машина. Другата е, че след като хора от различни кръгове имат единомислие, то вероятността за обективност на тяхната позиция е по-висока.
    Второто нещо, което ме озадачи е споменаването на Иван Костов на първо място, както и споменаването на други личности, които според Вас носят вина за „замразяването“ на г-н Михов като въпросните личности не участват пряко или с особена тежест в управлението на страната. Тук възможната теза е, че Иван Костов отново е този, който задкулисно управлява държавата. Съжалявам да го кажа, но ако това е тезата Ви, то тя ми напомня за тоновете помия, които се изляха върху Иван Костов и според мен вече твърде малко са наивниците, които вярват, че той е „злия гений“ на българския преход.
    На трето място бих си позволил да Ви попитам, защо не потърсихте причината за „прецакването“ на г-н Михов в далеч по-вероятни хипотези. Така например вероятно някой е посъветвал г-н Борисов за рисковете от децентрализация при вземането на важни решения в икономическата и финансовата сфера. Изобщо не стана ясно как ще се вземат тези решения и кой ще носи отговорност при наличието на финансов министър и министър на икономиката, в случай, че г-н Михов се присъедини към правителството. Също така доста вероятно би било наличието на такава децентрализация да породи спекулации, които биха били вредни за аворитета на правителството и на пряко въвлечените министри. В този смисъл защо в статията ви не фигурира въпрос към г-н Борисов, в крайна сметка той е този „който си реди сам отбора“, което беше доказано с ред неуместни назначения до момента.
    Благодаря Ви.

  10. Г-н Марков,
    Изброените имена са представители на статуквото. Всички, до един, нямат интерес от влизането на терена на нов играч с авторитет и интегритет. Затова и имат толкова лесен консенсус. Ако вие смятате, че изброените играчи имаха възгледи по отношение на назначаването на Михов, то тук е голямото ни различие. Ако имаха възгледи, щяха да имат аргументи. Нямаше да приписват намерения или използват статусни факти (този е приятел на онзи, следователно е боклук). Друг популярен „аргумент“ е: „никой не го познава и идва от далеч“.
    – Споменаването на Иван Костов (ведно с г-н Явор Дачков) в началото на изречението ми е случайно, ако ми препоръчате по-принципна подредба, веднага ще я променя (това все пак е блог, не е енциклопедия).
    – Относно тезата ви за опасността от „децентрализация“ за вземане на важни решения. Аз не харесвам едноличните и кабинентни решения и не мога да видя проблем в евентуалната им „децентрализация“.
    – на последния ви въпрос не мога да отговоря. Това си е ваш, не мой, въпрос.

  11. Г-н Харманджиев,

    От Вашия отговор оставам с впечатлението, че всички изброени от вас лица са представители на едно и също статукво, а то просто не е така. Антон Кутев е социалист, Явор Дачков е конформист, Костов е десен политик. И всички те според вас са против Михов, което предполага, че имат сходни интерси. Изглежда ми несериозно.
    А как бихте обяснили поставянето на Дянков в същата група? По какъв начин неизвестият на широката публика, живеещ извън България от доста години и необвързан със старата номенклатура Дянков стана част от статуквото? Простете, но не разбирам…
    Относно „децентрлизацията“ на отговорността при наличие на още един вицепремиер няма да споря с вас, аз също не харесвам едноличните решения, но в тежка икономическа ситуация не може да има размиване на отговрността. Обръщам внимание отново, че никой не обясни как точно ще работи модела Михов-Дянков, в крайна сметка чия ще бъд резолюцията под важни държавни документи?
    Относно последния ми въпрос, той наистина е мой въпрос, но е наосчен към Вас. И според мен в него има смисъл. Наистина вие търсите причина за отпадането на г-н Михов от правителството засега във ред хора, но изобщо не споменавате министър-председателя. Нали той е този, който взе това решение. Според мен е неубедително внушението, че Бойко Борисов е отхвърлил г-н Михов поради влиянието на Антон Кутев или дачков или иван Костов…
    В заключение, искам да кажа, много уважавам „Икономедиа“ като изключително обективна медиа, смятам, че коментарите там са доста безпристрастни като за пример бих дал статия на г-жа Прокопиева „Гаранционен ремонт“.
    Във вашия блог откривам лично отношение (вие сам споменахте, че познавате г-н Михов, предполагам, че сте приятели). Но в това няма нищо лошо, в крайна сметка именно това е целта на един блог – изразяване на лично отношение. Много ми харесва идеята Ви той да е отворен за външни коментари. Надявам се също така да приемете различието в гледните ни точки като непреднамерено и единствено с цел да бъде открита истината за това, което се случва в политическия живот в България.
    Хубав ден!

  12. Господин Марков, ако в моя блог откриете, че няма лично отношение, имам проблем.
    Що се отнася до етикетите – в „Защо предпочитам стари партии да не влизат във властта (също и Яне*)“ съм изразил мнението си.
    Ако не става ясно – твърдя, че няма леви и десни, има на власт и не на власт.
    Популизъм е универсалното средство (е и едно друго: по…..тво)

  13. Господин Харманджиев,
    Що не вземеш да се скриеш при прасетата ти!Там ти е мястото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *