Archive for the ‘Борба с администрацията’ Category

Защо предпочитам стари партии да не влизат във властта (също и Яне*)

Sunday, July 19th, 2009

Моето обяснение за неработещата система в България се нарича АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Некомпетентна, партизанска, непрофесионална, многобройна и нагла. Съставена на партизански принцип, което ще рече “когато нашите хора са на власт сме недосегаеми” (Изключения, разбира се има, но те са малцинство). В съчетание със слабите граждански и професионални организации и паяжината от европейски норми и бюрократизъм, всеки ден някъде се ражда нов административен произвол. Да не забравяме и водещият принцип в нормативните актове – колкото се може повече утежнения за “клиентите”, за да му е лесно на чиновника.
Защо не се усвояват фондовете – защото на администрацията не й пука. А не й пука защото е важна – досега тя определяше изборния резултат.
Заради ниската избирателна активност гласовете на чиновниците и техните семейства решаваха изборите. Колкото повече администрация контролира една партия – толкова повече гласове й влизат в урните.
Затова и ДПС дръпна толкова много – движението не е партия на турците, а на администрацията. Ако погледнете колко чиновници мигрираха от други партии в ДПС, ще се убедите.
В редиците на старите партии има ужасно много хора, които чакат държавна служба. Затова и администрацията не намалява. На партийните членове трябва да се осигурява хляб.
Предпочитам в изпълнителната власт да е само Герб. Като млада партия нямат толкова много кандидат чиновници. Няма (дано за дълго) го и този рефлекс да си увеличават електоралната база чрез държавни назначения. Разбира се опашката и пред Герб расте и ще запуши и този прозорец, но ако междувременно администрацията стане електронна, коренът на проблема ще бъде изскубнат.
А когато старите партии престанат да инсталират партийни мрежи и започнат да осъществяват политики, тогава ще си взема думите назад.

*Партията на Яне Янев, може и да е нова, но освен всичко друго, е съставена от стари партийни функционери – прим. Тагарински, Абаджиев и пр. нещо като [СДС + ДСБ] прим. Така, че я приравнявам към старите партии.

Как да общуваме с администрацията

Thursday, July 9th, 2009

Основни правила за работа с администрацията:

1. Общувайте писмено и искайте писмени указания или откази. Това става като завходявате всичко през деловодството, като не позволявате да проверяват какво сте написали. Много често от деловодствата ви насочват към някой отдел “да ви провери документите”. Не се съгласявайте, ако знаете че сте прави, защото те ще ви искат още (незаконно) бележки. А деловодство НЕ може да ви откаже входящ номер. Ако ви откаже, заплашете с нотариално връчване. Когато завходявате трябва да имате винаги придружително писмо – “аз съм еди-кой-си с ЕИК123, внасям еди-какво-и, искам еди-що-си”.

2. Не приемайте устни инструкции (освен ако не смятате, че са правилни) Обикновено почват да ви звънят и да ви дават указания. Питайте винаги – “къде го пише това”. Не приемайте обяснения “винаги така го правим”. Искайте точна референция с нормативен акт, член и параграф

3. Представете се. От своя страна поискайте служителят също да се представи – ясно и високо с двете си имена и длъжност. Това винаги им прави впечатление.

4. Дръжте се учтиво, хладно и спокойно. Така много повече се дразнят. Не налитайте на бой, обикновено има охрана.

Тук попаднах на един много смешен текст на министерството на администрацията за “проект таен клиент”. От него става ясно че най-добре ни обслужва … Агенцията за държавни вземания. Вероятно защото затворите не са били включени в проекта.

С чего начинается Родина (тъга за флашките)

Friday, July 3rd, 2009

Това се случи на 6 април:
Навлязох с редовно о-винет-ено и регистрирано бг МПС на българска територия откъм Сърбия, когато някакъв ми тикна безмълвно в ръцете една флашка.
Радо, спътникът ми,  ми посочи една бидон-будка обиколена от светлоотразителни конуси: “първо там трябва да минем с флашката”. Не му повярвах – беше непристъпна, негостоприемна, плюс това никой не ми беше казал да мина от там.
Чинно си минах граничните и митницата, и ми се изпречва още едно гише.
Там една кака, цивилна, с оскубани вежди: “ауу, не сте си валидирали флашката. Минете на другото гише”.
Една друга кака, пак цивилна, но без оскубани вежди:
- Не ви е валидирана флашката.
аз – В какъв смисъл?
- Трябвало е да минете през онова гише там (сочи будката с конусите)
аз – Ама то не работи, препречен е пътя до него.
- Да, трябвало е да отидете пеша до там.
аз – И сега какво правим?
- Ще ви вдигна бариерата, за да се върнете до първото гише, да ви валидират флашката.
Бяхме пътували 12 часа. Всичките граници ги бях минали за нула време. Нашата, РОДНАТА, граница беше първата, в която ме връщаха обратно. Вярно, оправдаваха се : “ама ние какво сме виновни, не не се гаврим с вас, такива са правилата. Ние какво да направим, от нас нищо не зависи…”

Каката вдигна бариерата…
Аз, с флашката – прас по перваза (спомних си жеста – коз, коз и три яки пики).
Газ към София.
Никой нищо. Като във вица за Зайчето.

И вчера:
Една тъга ме налегна като прочетох, че няма да има вече флашки.
Няма да ми се вдига вече адреналина. Няма да се чувствам отмъстителен и бунтовник. Росен няма да пише готини текстове. Пак ще се чудя за какво да ругая правителството. Пак ще се чудя какви събирателни образи за Булгаристан да си измислям.

А беше толкова лесно да отговориш “с чего начинается Родина”: с флашка.


Нямат право да ви искат актуално състояние

Monday, June 29th, 2009

Не се замислях как администрацията се гаври с моите служители. Те не искат “да ме занимават с глупости”, затова търчат напред-назад с удостоверения, нотариално заверени пълномощни, сини печати, бележки, че не им трябват други бележки. Накрая, изнервени и обеззверени, идват и ми казват, че еди-какво-си не става. Аз не им вярвах. Щото съм “министър” и “не ме занимавайте с глупости”.  Когато обаче им обух обувките, видях че е страшно. Ние, “министрите”, не си даваме сметка какво преживяват нашите подчинени. Флашката бледнее! Затова съм доволен от малката си победа за постоянно исканото актуално състояние, което никой няма право да ми го иска. Та ето отговора Търговския регистър, даже ми пратиха писмото, което са пратили до непослушните институции.
По-рано от ТР, но доста по-витиевато ми отговориха от Министерство на земеделието.

Така че – да – не трябва да си давате актуално състояние, ако сте регистриран в Търговския регистър и сте посочили ЕИК номер. Това е текстът на закона:

“ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР
В сила от 01.01.2008 г.
Обн. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.80 от 3 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.53 от 30 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.104 от 11 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г.

Единен идентификационен код
Чл. 23. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Агенцията определя единен идентификационен код, наричан по-нататък “ЕИК”, задължителен за търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, вписани в търговския регистър както и в случаите по глава втора “а”
…..

(4) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър.“