(блогът на) Филип Харманджиев

Хубава история за истинско земеделие и истинска храна. Много интересен разказ за производство на гъши дроб без насилствено гушене:

От тук може да се купи, но в момента явно е свършил.

Наздраве!

Ако харесвате балканското печене на грил (отглаголването на  крематориум кремиране ли е или крематориумиране?!), не четете този текст.

Целта на истинското печене на грил е месото да стане сочно, да се топи в устата и да се прокрадва лека миризма на пушек. Ако са ребра – като държите пачката за кокала и тръснете,  месото да се свлече в чинията ви. Ребрата стават за (минимум) 3 и половина часа при 150 градуса по индиректния метод, но за това в следващ пост.

Основното при избора на грил е

1. Да има капак. Пече се при затворен капак. Така контролирате температурата и топлината не отива в небето.

2. Да има няколко зони за печене, така че да може да използвате т. нар. индиректен метод – в едната част на грила е продукта, в другата част е източникът на топлина.

3. Да не е електрически. Няма мощност.

4. Ако е на въглища, трябва да има клапи за регулиране на въздуха – отдолу и на капака. Иначе отиваме в началото на този текст.

Методи и техники за печене:

1. Директен. При него източникът на топлината е точно под продукта. Използва се за бързо печене.

2. Индиректен. При него източникът на топлината е встрани. Методът се използва при яките мускули и при по-жилави меса. Ребра, бут. Може и за риба, но не тон. Единствено рибата тон се пече при отворен капак, при много силно загрята скара, за много кратко време (searing). Вътре трябва да е розов. (Ако не ви харесва, нямате вкус)

Опушването е много вкусна техника. Най-елементарното е да увиете в парче алуминиево фолио намокрени парчета дърво (дъб най-добре), да продупчите с вилица дупки и да хвърлите този пакет върху скарата. Бавно и полека ще ви опуши храната. Разбира се, ако имате грил на дървени въглища те също опушват, но ако хвърлите сред въглищата шепа навлажнени дъбови парчета, ароматът ще е доста по-благороден.

Къде да си купите грил:
за начинаещи има един на Къмпинг газ – Barbeque Expert 2, който се продава в България. С две зони, вулканични камъни. За първи и втори клас е перфектен.

За по-запалените, обаче, България е тясна. Най-близко е Румъния, правят доставка и до България. Аз съм почитател  на Weber и понеже нямам как да имам два в къщи, единственият ми е такъв. Иначе уважавам много и Viking, но така уважавам и Ферари (колата, не трактора).

Ето и няколко полезни линка за навлизане в света на печенето на грил:

сайтът на Вебер-феновете

преди да си купите грил – цени и сравнения

В следващите ми постове очаквайте:

• Защо трябва да имате два грила – на газ и на въглища
• Бавното печене – мъка или кеф (тук ще е за ребрата)
• Дървото – най-добрият приятел на грила. Техниката planking – печене върху дъска; с какви дървета опушвам
• Откъде си купувам месото в София (има ли достатъчно за група да си туитваме къде са “пуснали” телешко бонфиле или пък бизонско?!)
  Ако ви е интересно – коментирайте и RSS-вайте