“В един от булевардните вестници, не се сещам кой” съм бил посочен като приятел на вечерна чашка с министър Нона Караджова. А през деня тя злоупотребявала с уиски. От сутринта, твърдял правителственият вестник Уикенд (купен с пари на държавната Корупоративна банка, но номинална собственост на майката на депутата Пеевски.)

Нелогичност N1: Моят тъст прекрасно знае, че аз пия вино, не пия уиски. И няма допирателна с някой, който пие от сутринта… уиски.  Виното не е напитка за алкохолици. Нито на бандеролици. То е класова напитка. Ясно е, че в  правителствения вестник Уикенд не разбират характеристиките на тази напитка така, както разбират познатите тям категории всеизцеряващи илачи, фолкпевици и ченгеджийски реконтрадезинформации.

Тъст ми продължава, деликатно: “понеже с Ива не сте споменавали, че ..”

Деликатно установява факта, че (семейному) не му е казано, че съм/сме в близост с Нона Караджова.

Така, е, потвърждавам. Не я познавам.

Той зяпва. Не разбира. Димо е един от най-умните хора, които познавам. Историк по хоби, физико-химик по професия. Професор, да ме прощава Дянков. Много да ме прощава. Световен професор. Може да го гугълне, ще се потисне.

Димо не разбира: ама защо Уикенд, за когото се знае, че е правителствен, клевети правителствен член?!

Мой ред е да забакна. Аз, че съм приятел на олигарх, ясна работата. Но защо, колегата “издател” Пеевски, за когото всички знаем, че реди Важните материали (главно снимките на нашия премиер) във възложените му за собственост вестници, ще плюе член на правителството?!

Ето, това, не можах да обясня на тъст ми.

Защото, всъщност, нямах обяснение.

Взе ми малко повече време и ето сетих се:

Джевдет Чакъров

Моята непозната приятелка по чашка не го пази.

Герб не пази ДПС, е точно толкова вярно твърдение, колкото, че аз се напивам с Нона Караджова.

Наздраве!

само един от туитовете: @blurryyellow: Please let this not be true. RT @lessig no video has ever depressed me more. thanks, #wikileaks: http://huff.to/9pOgDD

с много импликации:
за източника Huffingtonpost.com и wikileaks.org

за New York Times  и Washington Post
за журналистиката (институционалната vs  блоговата vs отговорната vs ?!)
военните  кви са тези? убийци, садисти, защитници на нацията?!

Не мога да си го  представя, дори, в момента.

Защо ли се сещам за прокурора Роман Василев?

От тук може да се купи, но в момента явно е свършил.

Наздраве!

Най-запалените опоненти на ГМО не знаят какво е това. Според тях ГМО-то са бактериално замърсени организми.

Те предпочитат да пръскат с ДДТ, но да не купуват семена. Да отглеждат канцерогенни култури органично и да слушат Елица и Стунджи, отколкото дебат.

Около ГМО дебат няма, има емоция и пропаганда.

Питах моя приятел Курумбашев – защо взимаш отношение към нещо, към което нямаш отношение. Той ми каза, че в Норвегия отхвърлили ГМО-тата. (О, да, норвежкото селско стопанство).

Затова – Хайку му е майката:

ГМО е лошо, защото е лошо.
Всичко друго е добро, защото е добро.

В. Найденов: Не пипайте зубренето – въведете боя с пръчки!

А това е текста на Едвин Сугарев:

Трайчо Трайков като рекламен агент

Шапка им свалям – team work.
С такъв консенсус нашите предци са предавали по-талантливите на Тангра – да не се мъчи човека на Земята, а и Тангра да не го чака твърде дълго.
В случая със сетни усилия, задружно, натикаха Илиян обратно в Сингапур. Да се мъчи там – да преподава на умни хора, да пише статии за Файненшъл таймс, да ходи по джапанки и слуша с половин ухо дебата дали да се легализира дъвченето на дъвка.

А ние?

Тук си оставаме необезпокоявани, за да решаваме по-сложните и неразбираеми за чуждоземци дилеми – колко ракия без бандерол да къркаме, за Хаджолов и жената на Цветанов, дебата афера.бг и Патрашкова.
Благодаря и на всички приятели, които направиха възможен този кеф. С приятели като тях, хич не ни и трябват разни врагове.
А, и разбира се, всички макроикономисти в България остават ненадминати, всички комплексари са освободени от комплексите си и всички, поотделно, ще си получим заслуженото.
На резервната скамейка загрява Кольо Парамов, бъдещият финансов министър на България – с опит, не е спуснат от Сингапур (о, и разбира се Вашингтон)  с парашут, знае българските тънкости. Въобще – не е като този нещастник, Илиян Михов.

Още по темата: http://www.capital.bg/show.php?storyid=850130&sp=1#storystart

Full disclosure:
Познавам Илиян, семейни приятели сме. Мислещ и чуващ мъж, успешен и спокоен, финансово независим – благодарение на качествата си, с достойнство.

Сашо Божков беше достоен, земен, усмихнат и положителен човек.

Той беше достоен министър и държавник, защото взимаше решения и поемаше отговорността им. Не се криеше зад процедури, заместници и мързелива администрация. Не шикалкавеше и действаше. Може и да е грешал, но само който не работи, той не греши. Само който взима решения знае, че важното е да действаш и да се учиш от грешките си.

Когато човек си отиде без време, бремето е голямо. Бремето, че не си му помогнал достатъчно. Че не си му обърнал внимание достатъчно. Че не си си говорил достатъчно с него. Че не си му дал, това което е трябвало да му дадеш – времето си, енергията си, съпреживяването си. Че си можел си да му помогнеш повече.

Сбогом, Сашо, вярвам, че там където си отишъл няма да посрещнеш тези, които ти отровиха живота. Лошите хора не получават спокойствие.

Почивай в мир.

22.48 Събота, 1 август 2009

Момче и момиче се бият в градинката на Площад Журналист. Шум от строшени бутилки, зяпачи – поне десетима.

Обаждам се на 112 и казвам къде и какво става, отговор:

Там ли сте още?

- Не, отминах.

Господине – трябваше да останете там, можеше някой да пострада.

- Затова ви се обаждам – 4-то районно е на метри от градинката, може да пратите полиция.

Ще ви дам телефона, ми казват от 112, да им се обадите.

Избеснях:

- Как се казвате?

112:  Не ни е позволено да казваме – ми отговаря гласът от 112, който не се е представил по никакъв начин – номер, код, име

- Този разговор записва ли се? – питам

112:  Да, разбира се.

- Благодаря, ви -  затварям.

Утре ще трябва да пиша писмо и да питам:

- отиде ли полиция по сигнала ми

- ако не е – защо?

- Какво е моето задължение като гражданин – да стоя като Гюро Михайлов и да се намесвам в пиянски свади, или да пращам полицията да си върши работа. Какво е тел. 112 – справки или?

Целта на истинското печене на грил е месото да стане сочно, да се топи в устата и да се прокрадва лека миризма на пушек. Ако са ребра – като държите пачката за кокала и тръснете,  месото да се свлече в чинията ви. Ребрата стават за (минимум) 3 и половина часа при 150 градуса по индиректния метод, но за това в следващ пост.

Основното при избора на грил е

1. Да има капак. Пече се при затворен капак. Така контролирате температурата и топлината не отива в небето.

2. Да има няколко зони за печене, така че да може да използвате т. нар. индиректен метод – в едната част на грила е продукта, в другата част е източникът на топлина.

3. Да не е електрически. Няма мощност.

4. Ако е на въглища, трябва да има клапи за регулиране на въздуха – отдолу и на капака. Иначе отиваме в началото на този текст.

Методи и техники за печене:

1. Директен. При него източникът на топлината е точно под продукта. Използва се за бързо печене.

2. Индиректен. При него източникът на топлината е встрани. Методът се използва при яките мускули и при по-жилави меса. Ребра, бут. Може и за риба, но не тон. Единствено рибата тон се пече при отворен капак, при много силно загрята скара, за много кратко време (searing). Вътре трябва да е розов. (Ако не ви харесва, нямате вкус)

Опушването е много вкусна техника. Най-елементарното е да увиете в парче алуминиево фолио намокрени парчета дърво (дъб най-добре), да продупчите с вилица дупки и да хвърлите този пакет върху скарата. Бавно и полека ще ви опуши храната. Разбира се, ако имате грил на дървени въглища те също опушват, но ако хвърлите сред въглищата шепа навлажнени дъбови парчета, ароматът ще е доста по-благороден.

Къде да си купите грил:
за начинаещи има един на Къмпинг газ – Barbeque Expert 2, който се продава в България. С две зони, вулканични камъни. За първи и втори клас е перфектен.

За по-запалените, обаче, България е тясна. Най-близко е Румъния, правят доставка и до България. Аз съм почитател  на Weber и понеже нямам как да имам два в къщи, единственият ми е такъв. Иначе уважавам много и Viking, но така уважавам и Ферари (колата, не трактора).

Ето и няколко полезни линка за навлизане в света на печенето на грил:

сайтът на Вебер-феновете

преди да си купите грил – цени и сравнения

В следващите ми постове очаквайте:

• Защо трябва да имате два грила – на газ и на въглища
• Бавното печене – мъка или кеф (тук ще е за ребрата)
• Дървото – най-добрият приятел на грила. Техниката planking – печене върху дъска; с какви дървета опушвам
• Откъде си купувам месото в София (има ли достатъчно за група да си туитваме къде са “пуснали” телешко бонфиле или пък бизонско?!)
  Ако ви е интересно – коментирайте и RSS-вайте

*Партията на Яне Янев, може и да е нова, но освен всичко друго, е съставена от стари партийни функционери – прим. Тагарински, Абаджиев и пр. нещо като [СДС + ДСБ] прим. Така, че я приравнявам към старите партии.