(блогът на) Филип Харманджиев

Защо Господ прибира добрите хора, а лошите продължават да ни тровят. Може би има обяснение, аз го нямам.

Сашо Божков беше достоен, земен, усмихнат и положителен човек.

Той беше достоен министър и държавник, защото взимаше решения и поемаше отговорността им. Не се криеше зад процедури, заместници и мързелива администрация. Не шикалкавеше и действаше. Може и да е грешал, но само който не работи, той не греши. Само който взима решения знае, че важното е да действаш и да се учиш от грешките си.

Когато човек си отиде без време, бремето е голямо. Бремето, че не си му помогнал достатъчно. Че не си му обърнал внимание достатъчно. Че не си си говорил достатъчно с него. Че не си му дал, това което е трябвало да му дадеш – времето си, енергията си, съпреживяването си. Че си можел си да му помогнеш повече.

Сбогом, Сашо, вярвам, че там където си отишъл няма да посрещнеш тези, които ти отровиха живота. Лошите хора не получават спокойствие.

Почивай в мир.

This entry was posted on Monday, August 24th, 2009 at 6:39 pm and is filed under Политика. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.